РАЗГОЛЕМЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разголемѐя се, -ѐеш се, мин. св. разголемя̀х се, прич. мин. св. деят. разголемя̀л се, -а се, -о се, мн. разголемѐли се, св., непрех. Разг. Започвам да се големея, да се държа високомерно, надменно; възгордявам се, разгордявам се, заголемявам се. Ей го, разголеми се като болярин — взе чужди жени да граби! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 379. Направих ли нещо досега? Види се, направил съм. Да съм се разголемял, че от това да спечеля имот, име? Просто да му е на оня, дето рече: „Разголемял си се.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 344. Порасли му ушите. [Разголемял се.] Погов., П. Р. Славейков, БП II, 69.
РАЗГОЛЕМЯ̀ВАМ СЕ несв.; разголемя̀ се св., непрех. Разг. Ставам по-голям, с по-големи размери; уголемявам се. — Говори! Де е Хилвуд? Той запъшка, очите му се разголемиха, тлъстото му тяло се тресеше като лист. Ст. Загорчинов, ЛСС, 129. За малко време, гледаш, спъстрило се от моми, момци, сгоденици, булки, разголемило се онова хоро, разширило се, то да ти е драго да го гледаш. Китка V, 1886, кн. 14, 26.